Често се случва в някакъв момент децата да загубят желание за учене, да отбягват задачите, а вместо любопитство по лицата им да се настани фрустрация или безразличие. Защо се случва това? И какво може да направи родителят, когато иска да подкрепи детето в неговата самостоятелност и отговорност към училището?
Отговорите не са лесни – мотивацията на детето за учене е комплексен процес, който е повлиян от вътрешния свят на детето, семейната среда и условията в училище.
1. Разбиране на детската мотивация
Мотивация обозначава силата, която ни води към определени действия, дава ни желание и енергия да преодоляваме препятствия, да постигаме цели, да се учим на нови неща. В случая с децата мотивацията за учене е ключова част от здравословното развитие. Без мотивация детето се учи само „защото трябва“, което води до краткотрайни знания, отказ от училище и загуба на радост.
Учените различават между вътрешна мотивация (детето желае да опознае нещо от само себе си, нещо го интересува) и външна мотивация (поведението е поради награда, наказание или натиск от средата). За дългосрочното развитие най-съществено е да се подкрепя именно вътрешната мотивация. При децата обаче двата типа често се преплитат.
Развитието на детето съществено влияе върху това как различните периоди преживяват мотивацията. Малчуганите и предучилищните имат естествено желание да изследват света – всичко около тях е ново и завладяващо. Щом детето започне да ходи на училище, мотивацията може да се промени: появява се натиск за постижения, сравняване между съучениците или разочарование от неуспехите.
Защо тогава някои деца ходят на училище с радост, а други – не? Често решава именно това как са с вътрешната си мотивация: доколко имат възможност самостоятелно да се включват в различни игри, да избират помагала или да решават кога и каква домашна работа ще правят. Мотивацията не е вродено качество – тя е умение, което може да се развива.
Вътрешната мотивация означава, че детето прави нещо, защото го смята за смислено или забавно. Това може да е радостта от откриването, гордостта от овладяването на ново умение, интерес към конкретна тема или любопитство. Външната мотивация е процес, при който детето изпълнява задачи заради награда (похвала, сладкиш, нова играчка) или от страх от наказание (викане, забрана на телевизия, лоша оценка).
Важно е да помним, че външната мотивация сама по себе си не е вредна – в определен етап от развитието е незаменима за детето и обикновено служи като преходен мост към изграждане на вътрешна мотивация. Родителите обаче често се задържат твърде дълго при външната мотивация и детето до вътрешната често изобщо не стига.
С възрастта нараства значението на връстниковата група – съучениците и приятелите влияят на отношението на детето към училището. Пубертетът и юношеството са периоди, когато мотивацията е силно повлияна от емоциите и бунта срещу авторитетите.
Разликите в мотивацията произтичат не само от темперамента, но и от средата, в която детето расте. Децата, които у дома изпитват доверие и сигурност, по-дълго запазват желанието си да учат. Обратно, постоянният натиск, сравняването или неуместните упреци потискат интереса им.
За родителите това означава преди всичко отговорност: да създадат атмосфера, в която детето не се страхува да греши.
2. Как да мотивираме детето у дома
Децата се учат преди всичко чрез подражание. Ако родителите изразяват любознателност, радват се на новите неща и умеят да се въодушевяват, тази „жажда за учене“ се пренася и върху детето. И отношението към училището и ученето детето възприема предимно от дома. Не е нужно да сте перфектни или да знаете всичко. Важно е да проявявате интерес, да не се страхувате да грешите пред детето и да показвате, че ученето не е само „необходимо зло“, а може да бъде източник на радост и удовлетворение. Четете заедно, обсъждайте въпросите, които ви хрумват, гледайте документални филми или решавайте ребуси.
Подкрепете детето чрез добра среда, в която може да се съсредоточи. Работно бюро с достатъчно светлина, качествено легло и пространство за игра са важни за децата. Но и пространство, където може в спокойствие и тишина да се концентрира.
Подкрепата на самостоятелността е един от най-важните аспекти на мотивацията. Съобразено с възрастта, детето трябва да получи шанс само да планира част от задълженията си, да организира работата, да разделя по-голяма задача на по-малки стъпки и т.н.
Родителят е добре да помага повече с въпроси, отколкото със съвети: „Как би искал/а да го направиш?“ или „Какво ти се получава? Какво би променил/а?“.
3. Подходящи помагала и дейности за подкрепа на мотивацията
Различни дейности или дидактически играчки помагат на детето да тренира и развива различни умения – независимо дали става дума за логика, фина моторика, език, математика или въображение – и то по естествен, ненасилствен начин. Правилно подбраното помагало или дейност може да бъде за детето буквално мост между играта и ученето.
Сред идеалните дейности са например:
- Сглобяване на модели, пъзели или 3D конструкции
- Готвене или печене
- Градинарство (наблюдение на растежа, броене на семенца, водене на дневник)
- Игра на магазин, поща, лекар (комуникация, решаване на проблеми, математика)
- Експерименти с вода, „научни“ опити и проста физика у дома
- Различни настолни игри, насочени към словесен запас, логика или наблюдателност
- Разходки сред природата, съчетани с опознаване или събиране на различни неща (камъчета, кестени и т.н.)
Технологиите са част от света на днешните деца не по-малко от книгите и конструкторите. С избора на качествени приложения, дигитални игри или онлайн курсове можете да доближите и по-сложни теми по забавен начин. Сред популярните приложения са Duolingo (езици), Khan Academy (математика, природни науки), Scratch и Code.org (основи на програмирането), както и различни логически игри за таблети. Дигиталните дидактически помагала обаче не бива да са заместител на физическото учене, а по-скоро подходящо разнообразяване.
4. Режим, организация на времето и мотивация
Децата, които имат редовност в задълженията, се концентрират и почиват по-лесно. Системността в ученето помага и за намаляване на стреса – детето знае кога ще подготвя домашните, кога има време за игра и кога може да си почива или да играе. Систематичността е превенция на прокрастинацията и набързаното довършване на всичко в последния момент.
Препоръчваме да предвидите следобедни блокове за учене, след които обикновено следва време за игра и движение. По-големите деца е добре да водят собствен дневник или разписание.
5. Работа с грешките
Страхът от провал често произтича от опита у дома, когато се поставя прекалено силен акцент върху представянето и безупречния резултат. На практика това означава: никога не принизявайте детето за еднократен неуспех. Обяснете, че дори възрастните не научават нещата от първия път.
Превърнете грешката от табу в нормална тема. Помагайте на детето да анализира грешките. Питайте: „Какво би опитал/а следващия път по различен начин?“. Резултатът не е перфекционизъм, а способност да не се отказва и да продължава напред с вдигната глава.
6. Грешки, които родителите най-често допускат и как да ги избегнем
Една от най-честите грешки е неадекватният натиск – големите очаквания, непрестанното сравняване или натискът за безпогрешност обикновено демотивира, поражда тревожност и съпротива. Детето не е малък възрастен – неговото темпо и стил на учене не винаги съответстват на нашите представи. Помнете: оценяването идва за напредъка, не за перфектния резултат. Опитайте се да не заплашвате с излишни наказания за лоши оценки или по-бавно темпо.
Не претоварвайте детето. Твърде много занимания, домашни или нереалистични очаквания могат да бъдат изтощаващи за детето. Част от мотивацията е да научим децата да почиват правилно, да планират време не само за задължения, но и за игра и спорт.
Не се стремете да сте съвършени. Търсете с детето нови пътища, празнувайте заедно успехите и не се страхувайте да грешите.