Детето започва внезапно и силно да плаче в момента, в който излезете от стаята. Ако това се случва често, едно от възможните обяснения е сепарационната тревожност. Сепарационната тревожност обикновено се проявява още в кърмаческа възраст и е естествена част от развитието на детето. Въпреки това може да бъде стресираща за цялото семейство.
Тази тревожност всъщност е силно емоционално преживяване за детето, което се страхува от отделяне от родителите или близките хора. В тази статия ще обясним причините, проявите и начините за справяне със сепарационната тревожност при децата.
Какво точно е сепарационна тревожност и кога обикновено се появява?
Сепарационната тревожност може да се определи като страх на детето от отделяне от близките и най-често възниква при отделяне от майката или друг основен грижещ се. Обикновено се появява в кърмаческия период, между 6‑ия и 8‑ия месец, когато детето започва по-осезаемо да възприема околната среда и по-добре различава близките хора от непознатите.
Известно е, че пикът на сепарационната тревожност настъпва около първата година и в някои случаи може да продължи до 3–4-годишна възраст. С развитието тя постепенно отшумява, но интензитетът и продължителността ѝ се различават значително не само според възрастта, но и според индивидуалните особености на детето.
От психологическа гледна точка това е естествена реакция на детето на осъзнаването на собственото му съществуване и зависимост от родителите. Това е израз на здрав емоционален развой, при който детето формира важни емоционални връзки.
Кои са проявите на сепарационната тревожност?
Най-честият и очевиден признак е плачът при тръгване на родителя. При кърмачета и малки деца се наблюдават още тревожност, нужда от постоянното присъствие на майката, прекомерна привързаност и неспокойствие.
При по-големите деца тревожността може да предизвика и болки в корема, главоболие, както и проблеми със съня или храненето. Типична е и съпротивата на детето срещу ходене на детска градина, при баба или другаде без родителите.
Много често се наблюдава и привързаност към играчки, одеялца или плюшени животни, които дават на детето чувство за сигурност и служат като заместител на присъствието на близък възрастен. Родителите трябва внимателно да наблюдават детето си, да отбелязват ситуациите, в които се появяват симптоми на тревожност, и да се опитват да разграничат дали става дума за краткотраен епизод или за дългосрочен проблем.
Защо сепарационната тревожност се появява точно при вашето дете?
Дете с по-чувствителна нервна система може да преживява отделянето по-драматично. Голямо значение има и семейството. Значими промени, като например преместване, раждане на братче или сестриче, конфликти в семейството или тръгване на детска градина, могат да бъдат спусък или засилващ фактор за сепарационната тревожност.
Не се страхувайте, че сепарационната тревожност означава, че сте направили нещо погрешно. Това е естествен етап от развитието, който в по-голяма или по-малка степен преживява всяко дете. Въпреки това съществуват различни митове и предразсъдъци, например че тревожност имат само децата на прекалено закрилящи родители. Истината е, че това е силно индивидуално и по-скоро зависи от личността и темперамента на самото дете.
Как да помогнете на детето да се справи със сепарационната тревожност?
Помагат откритата комуникация, обясняването на ситуацията с прости думи, както и въвеждането на редовни ритуали при тръгване и завръщане. Тези ритуали са важни, защото детето свиква с тях и ситуацията става предвидима.
Добре е да дадете на детето „безопасен“ предмет (любима играчка, плюшено животинче), който да му бъде „приятел“. Развивайте способността на детето да остава само за определено време. Започнете с кратки интервали и постепенно удължавайте.
Както вече бе написано по-горе, сепарационната тревожност е нормална. Потърсете професионална помощ, ако тя пречи на нормалния живот, е дълготрайна или твърде интензивна. Стремете се предварително да избягвате прибързани сбогувания, не си тръгвайте тайно, без да се сбогувате, не игнорирайте и не омаловажавайте чувствата на детето. Сепарационната тревожност е естествена, но и преодолима.