Различните възпитателни подходи при родителите са сред най-честите източници на конфликти в родителството. Всеки родител се опира при възпитанието на различен опит, представи и ценности, което често води до разминавания и недоразумения. Докато единият от родителите предпочита ясни граници и дисциплина, другият може да клони към по-либерално възпитание, основано на по-голяма свобода за децата. Макар разнообразието на мнения да е здравословно, изразените разлики във възпитанието могат да причинят несигурност и объркване у децата, а също така да се отразят негативно на отношенията между самите партньори.
Възможно е да имате усещането, че партньорът ви е твърде снизходителен и позволява на детето почти всичко, или обратно – че е ненужно строг.
Защо съгласуването на възпитателните подходи е важно за детето и за партньорите?
Защо изобщо да се стремим към единен подход във възпитанието? Децата имат нужда от ясни граници и ред – не от прекомерен контрол, но със сигурност не и от хаотично поведение на родителите.
Ако вие и партньорът ви имате различни подходи, детето скоро ще установи, че една и съща ситуация може да означава различни реакции. В резултат то ще бъде несигурно и объркано, което може да доведе до тревожност и стрес. Различните възгледи за възпитанието могат да доведат и до проблеми между самите родители. Ако партньорите не обсъждат и не могат да намерят решение, могат да се появяват чести кавги и чувство за обида. Това е сериозен риск за самата връзка между двамата възрастни.
Важно е също да се разбере, че децата много бързо разбират при кой родител какво „минава“ и започват да манипулират в своя полза. Това води до фрустрация у родителите. Единният подход позволява ясна комуникация към детето, което е най-добрият начин да се предотвратят тези неприятни ситуации.
Най-често срещани стилове на възпитание
За да можем хармонично да уеднаквим подходите, трябва първо да разберем какви видове възпитателни стилове съществуват. Най-често се посочват четири основни стила: авторитарен, демократичен, либерален и пренебрегващ.
Авторитарният стил поставя най-голям акцент върху послушанието на детето. Типични са строгостта, ясната йерархия и правилата или наказанията. Обратно, демократичното възпитание комуникира открито с детето, установява правилата съвместно и като цяло е по-нежно и с по-голям акцент върху диалога. Либералният стил предлага на детето голяма степен на свобода, като родителят се стреми да се намесва възможно най-малко. Пренебрегващият родител пък не отделя достатъчно време, внимание и подкрепа на детето.
За да се съгласувате с партньора си във възпитанието, е добре всеки поотделно да опише, как вижда своя възпитателен подход. Помислете до каква степен предпочитате свободата на детето или, обратно, се застъпвате за контрол. След това обсъдете заедно кои стилове ви подхождат най-много и защо.
Помнете обаче, че крайният подход – било към строгост, било към прекалена снизходителност – не е идеалният избор. Много специалисти са единодушни, че най-добра е комбинацията от демократичен подход, допълнен с внимателно прилагани правила и граници.
Къде възникват най-честите разногласия във възпитанието и как да им се предотврати?
Родителите най-често се разминават по въпросите за съня на децата, начините за наказания и награди, храненето, прекарването на свободното време или отношенията с по-широкото семейство (например бабите и дядовците често влияят на възпитанието).
Осъзнайте кога и къде възникват зоните на напрежение във вашето възпитание. Създайте списък с най-проблемните точки и след това търсете конструктивни решения за тях. Ако разногласията продължават и не успявате да се разберете, не се колебайте да потърсите професионален съвет от детски психолог, педиатър или възпитателен консултант.
Помнете, че разногласията, които не са навреме решени, могат в дългосрочен план да навредят на отношенията. Освен това давате на детето възможност да злоупотреби с различията във вашите мнения в своя полза. А това не е желателно.
Как да говорим за възпитателните подходи конструктивно и без кавги?
Комуникацията е един от най-важните аспекти при хармонизирането на различните възпитателни подходи. Умението да говорите за възпитанието конструктивно и спокойно е умение, което си заслужава да развиете. Важното е взаимното уважение. Всеки родител носи опит от детството, който влияе на неговия възглед за възпитанието. Попитайте партньора си защо вижда някои ситуации по различен начин и се опитайте да разберете причините и чувствата му. Уважавайте другия човек, дори и да не сте съгласни с него веднага.
Препоръчвам също да използвате „аз-послания“ вместо критика и обвинения. Например, вместо твърдението „винаги си твърде мек и децата не те слушат“, кажете: „Имам чувството, че ако не поставим ясни граници, децата стават излишно непослушни. Ти какво мислиш?“ Този начин на общуване предотвратява защитните реакции и помага и на двама ви да говорите открито.
Съвет: Изберете подходящо време за разговор. Определено избягвайте дебати в разгара на емоциите по време на конфликт или когато детето е присъстващо. Осигурете си спокойствие и пространство за по-сериозен разговор.
Практически стъпки за съгласуване на различните възпитателни подходи
Съставете заедно списък на основните правила и ценности, които искате да предадете на децата си. Всеки партньор трябва ясно да дефинира своите приоритети и да предложи конкретни представи за общите граници. Опитайте се да опишете възможно най-много ситуации, в които често се стига до конфликти. Например вечерното заспиване, къпането, храненето, изпълнението на домашни задачи или правилата около технологиите (време пред екрана, правила за използване на телефона и др.).
Със сигурност ще възникне ситуация, в която един от партньорите няма да спазва договорените правила. В такъв случай не решавайте проблема пред детето, а поговорете по-късно насаме.
Какво да правим, когато възпитателните подходи се разминават фундаментално и съгласие не е възможно?
За съжаление може да възникне ситуация, в която вашите възгледи и ценности относно възпитанието на децата са радикално различни, а самостоятелната комуникация не носи желаните резултати. В такива моменти е много подходящо да потърсите подкрепа от трета страна – опитен семеен терапевт, консултант или детски психолог. Тези специалисти ще ви предложат независим и обективен поглед върху ситуацията и ще помогнат да се намерят бързи и работещи решения.
Задачата на семейния консултант не е да реши вместо вас, а да ви покаже различни възможности, компромиси и да посредничи за взаимното разбиране. Понякога са достатъчни само няколко срещи, за да се ориентирате кое е наистина важно и как заедно да работите за подобряване на отношенията в семейството.
Съгласуването на възпитателните подходи е една от най-важните и най-отговорните задачи на родителите. Това не винаги е лесно, особено ако имате различни мнения. Въпреки това си струва да отделите време и енергия за съвместен разговор и търсене на компромиси. Правилната комуникация, взаимното уважение и готовността за компромис са ключът към успеха.