Всеки ден ходим на работа, за да имаме средства за препитание, да намерим самореализация и да осигурим финансова стабилност за себе си и семейството си. Често дори не осъзнаваме колко малко за работата си говорим с децата си и колко въпроси могат да останат без обяснение в главите им. Детският ум е любопитен.
Простият отговор от типа „Мама трябва да ходи на работа“ вече не е достатъчен. Детето иска да се ориентира къде родителите му прекарват значителна част от деня. То има нужда да разбере защо ходим на работа и какво правим там. Децата, които получават ясни отговори от родителите си, се чувстват по-сигурни, по-лесно понасят раздялата през работните дни и постепенно изграждат позитивно и здравословно отношение към трудовия живот.
Кога и защо да започнем да говорим с децата за работа?
От разговори с психолози, педагози и родители знаем, че можем да започнем с деликатна комуникация за работата още в много ранна възраст. Дете на две–три години разбира принципа, че родителите отиват на работа, макар още да не го схваща комплексно. Подходящо е да използваме прости изречения от типа „Отивам на работа да изкарам пари, за да можем да купим храна“ или „На работа помагам на хора, които са болни.“ С нарастването на възрастта на детето можем постепенно да добавяме детайли.
Основната полза от откритата комуникация е превенцията на негативните емоции като тревожност и несигурност у детето. То също така по-добре разбира, че възрастните имат свои ангажименти и задължения – което допринася за по-висока емоционална стабилност.
Разговорите за работа носят и други ползи. Детето се учи на отговорност, разбира стойността на парите и започва по-добре да осъзнава откъде идват нещата, които използва всеки ден.
Нека активно и редовно да отваряме темата за работата, например след като се приберем у дома или по време на разговорите на масата.
Как просто да обясните на детето каква работа вършите?
Опитайте се да обясните на детето какво включва вашата работа. Ако например сте медицинска сестра, покажете на детето детски лекарски комплект. Кажете, че помагате на болни хора, измервате им температурата, давате им лекарства, за да им стане по-добре. Визуалната и игровата форма е най-лесният начин детето да ви разбере.
Нагледни примери за различни професии можете да показвате по всяко време през деня. Професията на продавачката може да демонстрирате по време на общото пазаруване. Разказвайте какво прави продавачката (пресмята парите, подава стоката). Шофьорът на автобуса детето ще разпознае лесно по пътя – покажете му как хората се качват, как шофьорът проверява билетите, управлява превозното средство и се грижи за безопасността.
Добра стратегия е от време на време да заведете детето директно на работното си място. Децата ненатрапчиво ще се запознаят със средата, ще видят вашите колеги, ще усетят реалността на деня ви. Ще се създаде конкретна представа къде сте, когато не сте у дома, което ще успокои тревогите им.
Конкретен пример за диалог с дете може да изглежда така: Дете: „Защо всеки ден ходиш някъде?“ Вие: „Отивам на работа. Това е място, където върша своята работа, както например госпожата в детската градина. Аз пък помагам на хората с компютрите, за да могат да работят.“
Как да изграждаме у децата здрави трудови ценности и нагласи
По време на разговорите за работа имате идеална възможност да покажете на детето по-широкия смисъл на труда. Обяснете, че работата не е просто необходимо зло. Говорете за нея така, че например помагате на други хора или че вашата работа е интересна. Децата лесно копират вашите нагласи.
Работата трябва да се представя като естествена дейност, която е част от живота и чрез която допринасяме за функционирането на обществото. Подчертайте ползите, които тя носи и за вас самите – например че обичате да се чувствате полезни и ви радва, когато постигате нещо. Учете детето да разбира, че всеки има важна роля в обществото – работник по чистотата, както и лекарят или фермерът.
Как да отговаряме на децата на трудни въпроси относно работа и заетост
Понякога възникват трудни ситуации, в които ще трябва да отговорите и на по-малко радостни въпроси. Например ако родител остане без работа, е важно ситуацията да бъде обяснена на детето деликатно, но честно. Изберете думи, подходящи за възрастта му, и се фокусирайте преди всичко върху позитивния аспект – че ще прекарвате повече време заедно или че ще търсите дори по-добра работа, на която ще сте по-щастливи.
Децата често се интересуват и защо някои професии изглеждат опасни. Обяснете им, че има много наистина трудни професии – например пожарникар, войник или лекар в болница, в спешно отделение. Уточнете също, че тези хора са специално обучени да се справят със създалите се ситуации.
Възможно е детето да изразява недоволство, че родителят е все на работа. Опитайте се да обясните, че това е, за да му осигурите добър и щастлив живот, да купувате храна, дрехи и играчки. Подходящо е да подчертаете, че и на самия родител не винаги му е приятно, но се старае да бъде с детето възможно най-често.
Въпросът „А защо изобщо трябва да ходиш постоянно на работа?“ е сред най-трудните. Подходящи отговори могат да бъдат например: „Защото хората си помагат взаимно – аз помагам на хората да поправят колата си, а в замяна можем ние да си купим нещата, които ни трябват за добър живот.“ Така обяснявате на детето взаимната свързаност и зависимост между хората.
Най-чести грешки при разговора с деца за работата
Родителите често несъзнателно предават негативни емоции, свързани с работата. „Дано не ми се налагаше да ходя на работа“, „Пак тази работа“ или „Дано вече имам почивка“. Детето лесно запомня тези фрази и си създава представа, че работата е нещо негативно и неприятно. Това не значи, че не трябва да сте честни с детето – по-скоро назовавайте конкретни ситуации и чувства („Днес съм уморена, защото в работата беше страшно натоварено“), но избягвайте общи негативни твърдения за работата като цяло.
Активно обсъждайте работата си с детето. Това му помага да разбира света по-добре. Ако искате да започнете да говорите по-лесно за работа, помогнете си например с покупката на книжка.