Много деца мечтаят да имат у дома животински приятел, било то малък хамстер, сладко морско свинче, вярно куче или гальовна котка. Децата и животните обикновено имат прекрасна връзка, която може много положително да влияе на детското развитие, възпитанието в отговорност и да укрепва емпатията. Животното обаче не е играчка; то изисква постоянни грижи, време, енергия, както и определени знания. Затова е важно родителите да изберат подходящо животинче и да обяснят на детето как да се грижи правилно за него.
Може би вече виждате ентусиазма на детето си — ентусиазъм, който е наистина прекрасен, но сам по себе си не е достатъчен, за да се превърне то в истински малък стопанин. За бъдещото му положително отношение и съвестен подход към грижите за домашния любимец е решаващо родителите да го насочват още от самото начало. Добре е родителите, преди да вземат животинче, да обяснят подробно на децата какво точно включват грижите, какви ще са задълженията, но и колко радост може да донесе животинчето.
Кое животно е най-добрият избор за вашето семейство?
Първата важна стъпка е решението какво животно ще стане част от семейството. При избора е нужно да се преценят възрастта на детето, неговите способности, семейният стил на живот, времевият ресурс и пространствените възможности. Логично е, че малко дете, което тепърва опознава света, няма да може да се грижи за по-едро животно, като например куче. Семействата често обмислят дребни бозайници като хамстери, морски свинчета или рибки, особено при по-малки деца.
Гризачите, рибките или вълнистите папагалчета обикновено са непретенциозни; за тях могат да се грижат и по-малки деца с подкрепата на родителите. Същевременно тези животни са отлична първа стъпка към придобиване на усет за регулярност в грижите, храненето и нуждите на животните. Обратно, при по-големи животни като куче, котка или дори кон грижите изискват значително по-голямо участие на възрастните.
Важен аспект е и оценката на финансовите разходи, свързани с животното. Трябва да се обясни на детето, че живо същество означава и регулярни разходи като храна, ветеринарни грижи, необходими принадлежности и евентуални специални нужди (ваксинации, обезпаразитяване, операции).
Не на последно място трябва да се прецени колко дълго ще живее животното. С детето е добре да се говори открито за ангажимента, който означава вземането на животно. От самото начало е важно да се възпита съзнание, че това е живо същество, което ще бъде част от семейството с години, а не с месеци. Именно с такъв подход развиваме у децата чувство за отговорност, емпатия и отношение към природата и другите живи същества.
Подготовка за пристигането на животинчето
Преди животинчето окончателно да пристигне в семейството, е добре да изясните кога ще вземете животното. След това обяснете ясно на децата кои дейности по грижата за животното ще са тяхна отговорност.
На много родители им се е доказало полезно създаването на ясен план или календар, в който отделните дейности се записват и проследяват. В началото подобен календар може да е голям помощник не само за детето, но и за самия родител, който има възможност да следи изпълнението на задълженията и да възнаграждава детето периодично – било с устна похвала, било с малък стимул.
Важна е и готовността на дома за идването на животното: комфортно и безопасно място, качествена храна или легълце, а при нужда и играчка, която животното да има на разположение веднага след като се прибере у дома. Като включите детето в подготовката и покупките на необходимите неща, от самото начало се изгражда по-силна връзка и по-осезаемо чувство за отговорност.
Родителите трябва още от първите моменти да подчертават пред детето, че животното е живо същество. Най-добрият начин да предадат уважение към животните е собствен пример на грижа, зачитане и внимателно отношение. Преди животинчето да влезе в семейството, обсъдете с детето и нуждата от уважаване на определени граници – например, че животното има нужда от време за почивка или хранене и тогава не бива да бъде безпокоено.
Ежедневни грижи и запазване на дългосрочния интерес на детето
Една от най-големите трудности при дългосрочните грижи за животно е постепенната загуба на интерес от детето. За да предотвратим това, е важно грижите да бъдат интересни, разнообразни – и най-вече регулярни. Добре работят общи дейности (разходка на кучето или хранене на морското свинче) и похвала за добре свършена работа.
Друга възможност е детето да се включи в различни събития и състезания с животинчето – например изложби или по-малки общностни инициативи. И посещенията при ветеринаря могат да се превърнат в положителен възпитателен опит. Детето ще разбере колко важни са редовните грижи, как да разпознава възможни проблеми и как да бъде отговорен стопанин.
Да имате животно в семейството е чудесно в много отношения, но вземането му трябва да бъде добре обмислено и детето – подготвено за всичко. Убедете се, че детето наистина проявява интерес, иска да се грижи за него и това не е просто каприз.