Вие сте насред супермаркета, вашето дете започва неконтролируемо да крещи, да плаче и отказва да помръдне от мястото си. Или сте у дома, привидно спокойната атмосфера се рязко превръща в бурна сцена, придружена със сълзи, крясъци и дори ритници. Да, това са пристъпи на гняв, с които се сблъсква почти всеки родител на деца на възраст между една и пет години.
Изблиците на гняв са напълно естествена проява. В определена възраст детето все още не може да изрази чувствата си с думи и затова си помага с тялото си – с крясъци, плач или неконтролируеми движения. Понякога тези емоционални избухвания са толкова силни, че родителите се питат какво правят погрешно и как да решат възникналата ситуация.
Защо детето преживява пристъпи на гняв
За да овладеем гнева на детето, трябва да разберем откъде произтича. Между първата и третата година то преминава през период, когато интензивно развива собствената си идентичност и се опитва да наложи волята си. Когато не успее, се фрустрира и реагира с пристъп на гняв.
От гледна точка на емоциите гневът е много объркващо усещане за детето. То не знае какво означава да си фрустриран или претоварен, но именно тези чувства изпитва. Нуждае се от помощ от околните, за да разбере какво преживява и как да реагира.
Друг важен аспект са физиологичните фактори. Гладът, умората или недостигът на сън могат да играят решаваща роля. Ако детето ви избухва в гняв винаги по едно и също време, най-вероятно става дума именно за тези потребности.
В не по-малка степен значение имат и външните причини за ядосването. Скука, неразбиране от околните и недостиг на внимание.
Как да разпознаем първите сигнали за настъпващ гняв и как да реагираме правилно
Важно е да не чакате, докато гневът избухне в пълна сила. Наблюдавайте детето си. Някои деца започват да се въртят, да си хапят устните или да стискат юмручета още преди самия изблик на гняв. Разпознаването на тези сигнали и навременната реакция помагат да се предотврати пристъпът.
Ако се появи „предупредителен сигнал“, опитайте се да реагирате емпатично. Казвайте спокойно нещо като „Виждам, че не ти харесва, когато трябва да чакаш, сега за момент ще почакаме заедно“. Така давате на детето знак, че го разбирате, и едновременно поставяте граници.
При първите признаци на гняв е подходящо за кратко да смените активността или да отклоните вниманието на детето другаде.
Най-честите грешки на родителите при овладяването на детските пристъпи на гняв
Стремете се да избегнете това да се поддадете на гнева и да започнете да крещите или да заплашвате. Такава реакция само ще укрепи у детето негативния модел на поведение и ще предизвика още по-интензивен изблик.
Друга честа грешка са отстъпките. За съжаление така учим детето, че пристъпът е ефективен инструмент за постигане на целта.
Игнорирането на пристъпа също не е подходящо решение. Детето тогава се чувства самотно, не разбира емоциите си и не се научава да ги овладява.
Затова идеалната реакция е последователност с доброта.
Запазването на спокойствие и самообладание при детските пристъпи на гняв е едно от най-големите предизвикателства на родителството. Давайте на детето любяща подкрепа, но същевременно поставяйте ясни граници. Помагайте му да развива емоционална устойчивост, за да му улесните следващите житейски стъпки. Стискаме палци!